От малка, Милена Стефанова се очарова от красотата на изкуството, което се разгръща пред нея като богато платно, готово да бъде нарисувано с всички нюанси на цветовете на живота.

Историята на Милена не започва с едно обикновено събитие, а с множество моменти от нейния детски живот, които постепенно съставят картината на нейната страст. Спомените са като багрило, което оцветява сърцето и душата, и за авторката тези багрила са свързани с изкуството.

Още от ранна възраст, Милена Стефанова разпозна зова на платното и четката. Нейните първи вдъхновения са цветята в градината на баба й и природата на планина Беласица,която обгръща родния й град Петрич.

Нейното приключение в изкуството обаче не се ограничава само с възприемането на красотата около нея. Милена рисува всеки вдъхновяващ момент, който трансформира в образ. Тя избира да изразява своите чувства и мисли чрез пейзажи, които да разказват за любовта й към природата и хармонията, която тя създава.

През 2020 година, с настъпването на първата вълна на коронавирус, Милена Стефанова е съкратена от работата й в резултат на кризата, предизвикана от вируса. Това обаче се оказва съдбовен знак за нея. Вместо да се потопи в безизходност и тревожност, тя вижда в тази ситуация възможност да се отдаде на своята истинска страст - изкуството. За нея осбобождаването й от длъжност става своеобразен пътеводител към пътя й на самооткритие и изразяване чрез творчеството. Така, вместо да я обезсърчи, коронавирусът я вдъхновява да преследва мечтите си с още по-голям ентусиазъм и жар.

Днес, авторката продължава да твори, вдъхновена от всичко, което я обгръща с красотата си. Тя не просто рисува пейзажи и цветя, тя създава истории, които се разгръщат на платното, въплъщавайки нейния свят и връзката й с него