Петко Дурмана за това как един творец живее в извънредно положение

Петко Дурмана е завършил СХУ за промишлени форми „Академик Дечко Узунов“ в Казанлък и Националната художествена академия, специалност Скулптура. Работи в областта на инсталацията, скулптурата и фотографията чрез съчетаване на технология и съвременно изкуство. Първият български художник, който прави изцяло създадено за интернет изкуство (net.art) и използва в творбите си добавена реалност. Той е и първият български художник, който използва в произведенията си различни приложения на инфрачервено излъчване и създава инфрачервена фотография. Негови творби са показвани на едни от най-важните форуми за изкуство и технологии, като: Transmediale, ISEA, SIGGRAPH, Sundance Film Festival. Негови проекти за представяни от институции за съвременно изкуство, като: ZKM, Карлсруе, The Institute of Contemporary Arts, Лондон, Kumu Art Museum, Талин, Chelsea Art Museum, Ню Йорк и др.

Една от последните Ви изложби е под надслов „Новата нормалност“ и е в червено. Какъв цвят е нормалността на днешния ден?

Следващата ми изложба ще бъде в черно, което би трябвало да отговаря на въпроса?
Изложбата „Новата нормалност“ в галерия "Етюд" беше провокирана от пожарите в Югоизточна Австралия, които на територия съизмерима с България бяха стигнали до апокалиптични размери и имаше много фотографии с червеното зарево на пожарите, на които светът изглеждаше точно така, както ренесансовите художници са рисували Апокалипсиса. В тази изложба използвах събирани от мен от магазини за мебели втора употреба и битаци картини, лични фотографии и дори детски рисунки, върху които поставих пластове червена боя, така както в миниатюрите върху готовата рисунка са добавяни с червено пламъците... Тази изложба отпреди по-малко от два месеца изглежда направо пророческа, защото Новата Нормалност с празните паркове и улици вече е постапокалиптична, а вече и аз не бих се наел да предсказвам бъдещето, защото реалността надминава и най-големите ни страхове.

Как живее един творец в извънредно положение?

Българските творци винаги са били в извънредно положение, което е обусловено от липсата на дългосрочна държавна политика в областта на визуалните изкуства и най-вече на липсата на прозрачен и ликвиден пазар на българско изкуство, който също би трябвало да бъде регулиран от държавата, но тя и тук като в много други сфери просто отсъства. Само за пример ще дам отказа на Министерство на културата да са реагира на няколкото поредни скандала с фалшификати, представени от престижни български галерии през миналата година. Вместо да реагира адекватно, за да спаси и малкия съществуващ, въпреки държавата, пазар, министърът на културата обикаля телевизионните студиа, за да обяснява какви са художествените качества на една ръчно направена чаша, спрямо оригинала, който се продава в ИКЕА. Така живеят творците в България и е нормална реакцията им при криза да отидат при министъра на културата, за да го молят за финансова помощ.

За съжаление обаче хората в сферата на изкуствата са много повече, отколкото може да подкрепи традиционно най-бедното министерство в България, а много, да не кажа повечето, не са осигурявани и не могат да получат подкрепа от социалните механизми в държавата. И за да изпреваря упреците в тази посока ще кажа, че в самата същност на творците е заложено да не са най-изпълнителната и организирана част от едно общество, защото тяхната роля е да го дърпат напред точно със своя бунтарски и дори анархистичен дух, да се обвиняват творците, че не са се осигурявали изрядно е същото като да се обвиняват военни по време на война, че са били твърде агресивни.

Но да, положението на творците след затварянето на галериите, театрите и дори музеите е катастрофално. При криза едно от първите неща, от което хората са готови да се откажат е изкуството, особено ако то дълго време преди това е било твърде надменно и откъснато от реалността, в която живее българското общество. Но въпросът вече става хуманитарен, защото всички тези хора на изкуството трябва да се хранят, да плащат сметките си и да се грижат за децата си, а за нас винаги е било почти непосилен лукс да имаме деца и семейства.

Докато някои гилдии настоятелно искат суми, изчислени до стотинка, за да оцелеят, Вие създадохте група във Фейсбук в подкрепа на художниците. Какви са реакциите и резултатите?

Става въпрос, предполагам, за така наречения независим сектор, който вече обяви, колко точно иска от държавата, макар че сумата първо беше в лева, после изведнъж стана в евро? Аз лично смятам, че това беше меко казано грешка, защото резултатът ще бъде по-скоро негативна реакция в българското общество, тъй като всеки страда от кризата и българите няма да приемат точно хората на изкуството, които трябва да дават личен пример с висок дух и воля за оцеляване да плачат най-шумно на рамото на държавата, защото го умеят най-професионално.

Да, групата „Купи изкуство, помогни на художник“ беше създадена буквално часове, след като приключи срещата на представителите на така наречения независим сектор с министъра на културата, която благоразумно е била напълно виртуална, каквито се опасявам ще останат и резултатите, съдейки по опита ми от десетки години в творческия сектор. Затова с група съмишленици решихме да създадем нещо малко, но реално и работещо, което може наистина да помогне на творците в нужда и то веднага. И трябва да си призная, че дори аз се изненадах на големия интерес, защото тази група само за няколко дни събра 800 човека, а десетки автори предложиха свои произведения в нея. Което показва, че е имало нужда точно от нещо такова в този момент. Разбира се, ще има упреци от страна на изкуствоведи и дори художници, че групата е напълно отворена към всички колеги, които имат нужда и предлаганите в групата произведения не са предварително селектирани, а това неизбежно допуска работи, от които големите естети и експерти ще сбърчат нос, но точно в нужда се проявява истинската колегиалност, защото както казах драмата е човешка и направо хуманитарна и в момента е важно буквално физически да оцелеем, а не да пазим високите критерии в българското изкуство. Още повече, че точно в този момент най-успелите и известни български творци трябва да дадат личен пример и да подкрепят своите не толкова известни и не толкова успели колеги, като закупят техни произведения.

Но да, реакциите са изключително позитивни и вече има, макар и скромни, резултати с откупки на творби. В самата група сме заложили хората, които искат да подпомогнат авторите да разговарят директно с тях, защото това не е просто платформа за продажба и покупка на изкуство, а платформа за солидарност и подкрепа. Въпреки че от друга страна е важно и ролята на тази група да запази интереса на хората към изкуството и да потвърди тезата, че точно в трудни моменти като този се нуждаем от повече изкуство и от позитивния пример на хората на изкуството и духа!

В групата Андрей Врабчев продава главата от паметника на вожда, който точно преди една година бе инсталиран на площад Гарибалди. Има ли вече сериозен интерес?

Може би е добре да не се политизира темата, защото така се влиза в капан подобно на обсъждането на художествените критерии на произведенията. В такъв момент трябва да бъдем обединени и да оставим настрана политическите и творческите пристрастия. Но да, оказа се, че към точно тази глава има голям интерес.

Наречен е „паметник на бъдещото“. Само говорещите глави ли ще останат от нас?

Аз мисля, че след тази криза светът на изкуството изобщо няма да бъде същият, ролята на музеите силно ще намалее, фестивали сигурно няма да има поне още една година, биеналетата ще бъдат скромни, а галериите, които оцелеят, ще могат само да мечтаят за продажбите, които са имали.

Възможно е да намалее и направо истеричното отношение на българското изкуство към паметниците, защото естествената функция на съвременното публично изкуство е да създава позитивна среда за живот, а той ще става все по-труден и обществото ни ще бъде много по-склонно след кризата да се раздели точно с паметниците, които най-много го разделят.
Иначе наистина от българската нация ще останат само паметниците. Затова е най-добре колкото може по-бързо да се освободим от тези, които създават една илюзорна и дори лъжовна представа за някакво минало, което никога не е съществувало реално, а само като токсичен пропаганден продукт, който продължава допълнително да трови обществото ни.

Има ли смях в днешния карантинен 1 април? Какво Ви разсмива Вас лично?

Тази сутрин съвсем рано се смях на снимка с дамско бельо от маски за лице, което всъщност е доста забавна идея и за рециклирането им. Защото макар че кризата от настоящата пандемия тепърва предстои, то карантината със сигурност ще е свършила преди настъпването на лятото и ще отидем на море, а защо да не ползваме като бански огромното количество маски от текстил, които ще останат? Истината е, че макар в подобни моменти хората да се отказват първо от високото изкуство, те със страшна сила прегръщат хумора като изкуство, доказателство са огромното количества мемета и колажи, които се разпространяват светкавично в социалните мрежи. Дори музикантите реагират светкавично и има много хитови кавъри за коронавируса, аз лично следя основно творчеството на Човека с йоничката, Венци Мицов. Домът на хумора в Габрово е един от малкото музеи в България, които реагираха напълно адекватно в тази ситуацията и развива Фейсбук група, която буквално прелива от забавно съдържание, препоръчвам я като перфектното лекарство срещу депресия и отчаяние.

Светът ще оцелее заради или въпреки смеха?

Май точно това беше и слогана на Музея на хумора и сатирата, за който вече споменах? Светът ще оцелее, защото винаги ще има адаптивни същества, жадни за живот. А може би най-адаптивното същество на нашата планета е човешкото. И го казвам в най-добрия смисъл, защото съм напълно убеден, че ние ще излезем много по-умни и много по-сплотени от тази криза, и човечеството ще се обедини, ако не да спре тоталното унищожаване на природата, то поне да спре използването на прекрасните дивите животинчета за храна и ще ги оставим да най-после на мира да оцеляват от нас - хората.

ИЗТОЧНИК: https://offnews.bg/interviu/petko-durmana-za-tova-kak-edin-tvoretc-zhivee-v-izvanredno-polozhenie-725531.html